Представи си, момче, представи си самолет, който лети над океана, а ти си в него, а после слънце, красиви облаци...А сега виждаш как самолетът пада във водата, болка, смърт...Но ти, момче, си жив, така изтощен си, но се бориш за последното, което ти е останало- за живота си. И ти се носиш по водата, стиснал в ръцете си парче дърво, изхвръкнало от самолета.Океанът изпива силите ти бавно, вече втори ден...Би ли могъл да издържиш още малко?!”Още малко”- казвай си това всеки път, когато усетиш очите си толкова жадни за сън, и когато почувстваш копнежа на цялото си същество за поне малко отмора... Не се предавай! Недей, защото у дома, там сред гъстата зелена гора, твоето семейство чака да се върнеш! Там някъде, едно момиче копнее да ти каже „обичам те”...
Оглеждаш се, а наоколо вода, безкрайна синя шир...Заслушваш се, а чуваш само тишината...
Не се отчайвай, момче!Накарай всяка клетка в теб да си представи един остров. Остров, така величествен и красив. Рай...Там отиваш ти, след дълго плаване в морето. Неочаквано виждаш как момичето, което обичаш се е затичало към теб и те прегръща толкова силно, така, че сякаш не иска да те пусне...Изведнъж чуваш името си, обръщаш се и виждаш родителите си...Следват сълзи, но сълзи от радост...Но, ето виж, приятелите ти също са тук, всички, които обичаш са тук! Не е ли прекрасно?! Обичта и любовта са с теб, те те заобграждат.Щастие и радост изпълват очите ти, чувстваш, че живееш!
Не, не затваряй очи, само това не прави! Дори напротив, отвори дълбоките си черни очи по-широко от всякога! Виж колко е красиво небето, усети свежия полъх на вятъра...Мисли си за хубави неща, спомни си всички прекрасни моменти в живота ти, които винаги са спирали дъха ти...Усети ги отново, напук на океанът, който изсмуква надеждата ти!
Спомни си за деня, в който се запозна с твоето момиче. Колко тъжен беше тогава, защото някой те бе наранил! Сълзи проблясваха в очите ти. Помниш ли как сложи ръце  на сърцето си и се помоли за малко щастие, което да ти дава сили!? И сякаш съдбата откликна на твоята искрена молба, изпращайки нея- момичето, което дойде с любовта!
    Припомни си твоето детство!... Как направи първите си стъпки, каква увереност струеше от детските ти палави очи! Припомни си кога за първи път вкуси сладолед и от студа му очите ти се напълниха със сълзи, но ти въпреки това се усмихваше...!
Повярвай, защото, когато пожелаеш нещо много силно, влагайки сърцето и душата си, тогава цялата Вселена е на твоя страна!
Вгледай се в себе си и ми кажи какво виждаш.Можеш ли да прозреш това, което другите виждат в теб? Осъзнаваш ли каква огромна сила притежаваш? Зная, че ти винаги си вярвал в любовта и в нейната невидима сила.И ето...ти самият вече можеш да бъдеш наречен „малкият остров-любов” . Твоята душа е един малък остров, тъй красив и  добър насред океана от болка и злост. Ти си  изпълнен с красота, но твоята красота е в сърцето, а душата ти е така ранима, така чувствителна... Ти наистина притежаваш всичко това, ти си всичко това!
 Сега вече знаеш ли защо трябва да се бориш? Причината е...
Ти обичаш живота, момче, и дори сега в тази нелепа ситуация, ти се радваш на слънцето, което пръска лъчите си над теб и галиш с длани водата, която отнема силите ти!...Затова трябва да се бориш за живота, който обичаш, и за всички простички, но истински неща, които ще пропуснеш, ако не издържиш!
Момче, защо виждам сълзи в очите ти, успокой сърцето си, защото това е само една илюзия, една игра с ума ти.Но това може би ще бъде най-важната игра в живота ти.И винаги, когато не знаеш дали животът ти върви в правилната посока, припомни си тази наша игра и ще откриеш отговора, който търсиш!
Никога не се подценявай, никога не забравяй магията на твоя мъничък остров-любов!
Ти не веднъж се запита дали някой не си играе със съдбата ти? Да, така беше наистина, защото след всяко щастие, сякаш някой нарочно ти изпращаше болка-пареща и жестока.Но ти никога не показа, че си уморен от борбата, сякаш винаги си знаел, че самият живот е една непрестанна битка.
Представи си, момче, представи си самолет, който лети над океана, а ти си в него, а после слънце, красиви облаци... Но ето, че вече самолетът каца и сега ти виждаш родителите си, приятелите си...А ето я и нея... любовта...  


   

Колко плаках като те награждаваха за това есе:)
Едно от любимите ми твои неща:)

Je t'aime mon amie (hug)

Напълно съгласна със silencieuse
В необятния океан на живота често се случва така, че "Островът Любов", брулен от ветрове и обливан от вълни, се губи малко по малко, песъчинка по песъчинка, докато не остане една гола скала. Но с искрени, пламенни, нежни думи като тези можем да го запазим и да не му позволим да изчезне от картата на жизнения ни път.