Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2009 23:03 - В една нощ...
Автор: escargot Категория: Изкуство   
Прочетен: 256 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2009 23:04


Нощ е. Небето се обсипа с хиляди звезди. Тихо е. Тишината се е плъзнала ниско и е заглушила и най- слабите трептения. Празно е. Няма жива душа, не помръдва нито едно листенце, не прелита нито една сянка на заблудена, самотна птица. Студено е. Целият град тъне в ледена, сковаваща мъгла. Но цялата тази самота е някак красива.
И сега, един младеж си спомня за нетърпеливите писма, за красивите целувки и нежната любов.
Две сестри, престрашили се, вървят бавно по покрива на висока сграда и се радват, че са заедно.
Едно момиче слуша любимите си песни по радиото и плаче, запленено за пореден път, от красивите им думи.
Възрастна жена опитва глътка вода, наслаждавайки се на чистия и вкус.
Просяк открива монета в пръстта и в очите му проблясва надеждата.
Една великолепна падаща звезда ще изпълни желанието на този, който я зърне.
Нощ е. Звездите обаче, вече ги няма. За тишина сега, може само да се мечтае. Всичко се съживи изведнъж. Листата по дърветата трептят, приканвайки прелитащите птици. Топло е, в сърцето на всеки човек, сега, е топло. Цялата тази оживеност обаче, ми се струва някак грозна.
Сега, един младеж си спомня, че красивите мигове са били, и че всичко вече е свършило.
Две сестри, вървящи по покрива на един блок, поглеждат надолу и виждат смърт.
Едно момиче слуша по радиото своите любими песни и плаче, защото си спомня за щастието, което си е тръгнало от него.
Възрастна жена изпуска чаша с вода на земята, обзета от страх да не се задави.
Просяк потърква в дрехите си, намерен в пръстта предмет, но това не е силножеланата монета, а една малка, смачкана капачка.
Една падаща звезда се раздели завинаги със своя дом.
Сърцето на поетa се разплака. То не искаше повече да тъгува, защото неговият поет пишеше все тъжни разкази.
Един ден, мъничето спря да тупти. То не можеше вече да живее в тъгата на своя господар.В себе си, то беше насъбрало твърде много мъка, която го задушаваше. И един ден реши да спре да тупти и да избяга от своята болка, за да спре този кошмар, който го мъчеше. Поетът спря да пише. Нямаше го пълното с тъга сърце, което да изливаше болката си върху белия лист.В душата му не се роди повече нито един разказ, той не написа нито един стих, защото го нямаше мъничкото сърчице, което той несъзнателно уби. Сам, заобиколен от мъката, която той сам беше създал, подари на небето последната си глътка въздух и отиде да търси своето мъртво сърце.
Всеки ден печелим- красотата на утрото, усмивките на слънцето, и същевременно губим- глупави спорове, изречени, груби думи. Това е било винаги и ще продължава да бъде, докато не вземем сами живота си в ръце и се променим така, че да се научим да ценим всеки миг, и да не превръщаме красотата около себе си в отровно изкушение, на което се поддаваме твърде лесно.
Всеки ден, обаче ни се дава възможност да променим нарушеното равновесие на деня си. Трябва просто да открием вълшебния миг. А него винаги го има...
В един ден, можем да минем през пустиня и оазис, през огън и вода, заради мечтата, която искаме да сбъднем, рискът си струва, защото по- добре е да познаем щастието и болката след него, отколкото предпазливо да го оставим да отмине и да съжаляваме до края на живота си.А тази нощ, толкова много хора загубиха щастието, но толкова други го намериха. Ние просто трябва да рискуваме, защото без риск, не ще се научим да обичаме, да живеем.
Щастието не може винаги да бъде с нас, нито болката. Но когато ни боли, значи, че усещаме, че живеем, защото преди да ни боли, сме били щастливи, и пак сме чувствали, че живеем.



Тагове:   нощ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Гласа ти трепти
28.01.2009 23:15
Гласа ти трепти
шоколад стопен по Сух сняг
запотени стъкла
рисуват
как ли Те срещнах в
следобед наситен с вкус на
Анасон
листопади дъждовни ще ме
срещнат край
езерната страна откъдето
Индигови силуети са
Гласавете Ни
междувренно -
отшумяха ли Спомените за
погледа И син -
по стените бръшлян
попива уханието Му
огънче ден В
просторното легло
накацали чапли
разбуждат заспалото Небе
ръцете Ти обгръщат Ме
потъваш бавно в Мен
стонове възбуда
в Мен настръхват
изпълваш деня ми портокалов
най-сладкото табу
си Ти
боса по заспалите белези
на Моите спомени
поглед на гепард сънуващ
соната за пиано
тюрбан наплетен от момини сълзи
лиани от Портрети
Ти, Ти, Ти
Аз, Аз, Аз,
Ние, Ние, Ние
глътка абсент по
време на Любов
отдъхвам в Теб
играеш тази игра -
декори нарисувани -
с вкус попиващ Мен
разхвърлени дневници
намерени писма
запечатани с восък
пропътували Времето
зареяни в Нощта
Обичнея те
цитирай
2. escargot - ***
28.01.2009 23:22
Любовта ти е красива, както е красива "загадката" на името ти:)
Остави ме без дъх...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: escargot
Категория: Изкуство
Прочетен: 29304
Постинги: 54
Коментари: 56
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол